Скални светилища 3 - 500-годишни църкви

мегалит

При това пътуване в Кюстендилска област решихме да съчетаем посещението на няколко средновековни църкви със средна възраст около 500 години с разглеждане на зооморфни и антропоморфни скали в каньона на река Шегава край с. Раждавица.

Тръгваме в 10:00, защото все пак е неделя, а локациите не са много далеч от София, така че има голям шанс да ги обхванем, въпреки относително краткия февруарски ден.

Първата ни цел е църквата "Възнесение Господне" в Старо село. За да стигнете до там, трябва да слезете от едноименната отбивка от магистрала Струма, която се намира на около 40 км от София. Въпреки че на магистралата има кафява табела за църквата, на входа на селото липсва всякаква официална визуална комуникация по темата, или с други думи – няма пътни знаци или знаци, свързани с наличието на църква. Като цяло кандидатите да я посетят са оставени на милостта на google maps, собствената си интуиция или отзивчивостта на местните жители. Разчитаме на последното и след кратък разговор от името на Красимир с група възрастни мъже, които пушат пред единствения ресторант на площада на селото, единият се съгласява да ни придружи с колата си до църквата и да ни я покаже, защото по думите му, понякога бабата, която се грижи за параклиса си е там, за да го отвори за посетители, но не може да се разчита на XNUMX%.

Следваме колата му по улиците на селото и скоро паркираме пред църковния двор на “Св. Никола”, която е приютила в двора си полузаровената в земята средновековна „Възнесение Господно”. Макар и наричана „новата църква“, „Св. Николай” също е на завидна възраст – построена е около 1761 г., около 1 век преди масовото строителство на църкви в България. Дошли сме ообаче да разгледаме „старата църква“, така че минаваме покрай по-горния храм, чиято фасада е наскоро обновена с усилията на местните жители и стигаме до прихлупената „Възнесение Господне“. По данни от интернет в стенописите на църквата са изографисани български владетели, има изображение и на хан Тервел. Моите знания обаче не могат да покрият толкова специфични въпрос, така че просто показвам във видеото по-долу какво съм записал вътре в църквата.

На излизане ни поздравяват двете манастирски кучета, които радостно махат опашки на нашето внимание. Нашият импровизиран гид ни разказва, че от години местните хора търсят финансиране от всякакви институции за реставрацията и поддръжката на двата храма, но засега безуспешно. На въпрос дали са се обръщали към Светия синод по темата, той отговори, че са се свързвали няколко пъти, но досега са реагирали само с неизпълнени обещания.

В непосредствена близост се намира кметството, а пред него има добре поддържана градина. Питам каква е ролята на двете гаубици, намиращи се в градината – докарани са тук преди време от местен бизнесмен и нямат особена историческа стойност.

Оказва се, че малко по-нагоре по пътя наскоро са открити останки от порутен манастир, в близост до няколко вековни дъба, след години на търсене. Така или иначе сме тук, затова решаваме, че ще отделим повече време, за да разгледаме и останките на манастира. По указания на нашия водач напускаме селото, караме по черен път, покрай борова горичка, оставяме колата и вървим още 300 метра до края на пътя, който завършва в дере. Виждаме някаква разчистена конструкция и се шегуваме, че вероятно това е мястото. Описаните ни вековни дъбове обаче никъде не се виждат, затова обикалям района в радиус от 100 метра и се озовавам близо до руините на манастира. Местните наистина са се потрудили, почистено е от храсти и си личи, че някога е имало сграда, има дори фрагменти от основата на една от колоните на манастира. Наблизо има и два дъба, които определено са трупали години по пръстените на стъблата си, но колко са – никой не може да каже. Наистина ли са вековни – вероятно.

Правя още няколко кадъра и се връщаме към колата. Имахме известни притеснения дали колата ще се справи с глинеста, леко насипна пътна настилка, но без затруднения изкачваме склона и се насочваме към следващия обект – средновековна църква в покрайнините на с. Червен брег, край Дупница. В селото има и църква – “Св. Никола”, построена през 1874 г. Вероятно е построена върху руините на по-стар, средновековен храм, тъй като в сутерена под олтара са открити по-стар олтар, икони, стенописи и свещници, засега те са запечатани за изследване от специалисти. .

Нашата цел се намира в нивите извън селото, на около 1 км северно. Църквата на  св. Спас известен още като Възнесение Господне датира от 12-ти до 14-ти век и е построен върху основите на по-ранна, много по-голяма раннохристиянска църква от 4-ти до 6-ти век. През 2012 г. имаше теренни проучвания, от които все още предстои да се видят големи разкопки около малката, полузатрупана църква. Покривът е реновиран за предотвратяване на течове в сградата и са положени нови керемиди върху оригиналните каменни плочи. По време на нашето посещение църквата беше заключена, но по информация от сайта http://svetimesta.com, има рушащи се фрагменти от средновековна живопис с изображения на св. Св. Константин и Елена и св. Николай Мираклийски, които се нуждаят от спешна реставрация.

Мястото е много тихо, открито и в същото време уединено, въпреки че наблизо има черен път. Духа почти пролетен вятър, облаци гонят в небето, а пред нас се издига Рила планина.

Очакват ни още обекти, така че хвърляме един последен поглед към „Св. Спас” и се спускаме обратно към селото. Както винаги, когато оставите нещо за снимане за по-късно, обикновено го пропускате и продължавате напред. Така става и със селската църква „Св. Никола” – поглеждаме го набързо от прозорците на колата, но караме нататък, защото знаем, че ще загубим много време, ако спрем тук.

Караме отново през Дупница и се насочваме към село Вуково, намиращо се малко след Бобошево, в посока Кюстендил. Мина доста време от обяд и си обещаваме да намерим селска кръчма, за да обядваме късно, но просто се придържаме към това обещание до края на пътуването и оцеляваме с вафли и сандвичи. Във Вуково има две средновековни църкви – „Св. Петка“ и „Свети Никола. “Св. Никола” се намира извън селото, в дълбока долина, в близост до старото селско гробище. На асфалтовия път виждаме табела край пътя с кръст и вероятно името на църквата, но е толкова незначителна, че продължаваме към "Св. Петка", която се намира в селото. Въпреки че е по-лесно достъпен и видимо добре запазен, няма много информация за „Св. Петка”. От плочата в двора на църквата научаваме, че е построена през 16 век, че стенописите са от 1598 г. и са напълно запазени и че църквата е „архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение“. Точно над църквата не можете да пропуснете местния „замък”. За съжаление наоколо няма местни, които да попитат за любопитната история на този архитектурен феномен, така че се задоволяваме само с съзерцание и снимане.

При предишното ми посещение в Кюстендил бях изненадан от наличието на голям брой скални мегалитни светилища в района, този път съм изумен от броя на средновековните църкви, пръснати в околните села. Дали районът е бил толкова гъсто населен през Средновековието, че са построени и изрисувани толкова голям брой църкви? Дори да приемем, че повечето от тях са построени със средства и усилия на местното население, се чудя как е финансирано по-голямото усилие, а именно боядисването им.

Според т.нар Национален регистър на храмовете в България, който намерих в интернет, броят на православните храмове е 2287, а според други източници, като напр. регистър на Дирекцията на религиите, общият брой на църквите и манастирите е около 8000.

88 от тях са средновековни или поне толкова са отбелязани в Интернет като такива. Можете да намерите пълния списък в Уикипедия  

За сравнение, според данни от мрежата броят на католическите обекти в света е между 220,000 270,000 и 64,000 77,000. Броят на източноправославните е между 10 2 и XNUMX XNUMX души. Българските църкви съставляват около XNUMX% от общия брой на източноправославните и XNUMX% от общия брой на християнските църкви в света.

Признавам, че ми беше трудно да достигна до повечето от тези цифри и очаквах, че църковните институции ще бъдат по-прилежни при описването и каталогизирането на собствеността си. Всеизвестно е, че църквата, независимо дали е католическа или православна, е най-големият собственик на земя и имоти в света.

Най-адекватните сайтове на български, които правят опити за създаване на директории и списъци на съществуващи храмове, са частни проекти. Дирекцията на религиите разполага и с регистър с възможност за филтриране и посочване на географското местоположение на църквата, което не е удобно за използване, а на сайта на Светия синод има lсписъци на храмове по епархии, но в много елементарна форма. Няма подробна информация за съответния храм, посочени са само данни за контакт.

Всъщност защо Светият Синод трябва да прави такъв справочник??!! Неговата целева аудитория посещава най-близката църква по местоживеене и вероятно изобщо не се интересува какъв е общият брой на църквите в България, от кои периоди са, каква е тяхната история, какви са архитектурните им особености и т.н. мое наблюдение, подобни подробности интересуват най-често хора, които са максимално далеч от религията и религиозността.

И нещо друго ми прави впечатление. Според статия във в. "Монитор" от миналата година за последните 99 години с пари от държавния бюджет са построени 4 нови храма, а със средства по европейски програми за последните 86 години са възстановени 7 стари храма. Не знам, трябват ли ни нови храмове? Да, ясно е, че на Великден и други църковни празници, когато е модерно да се ходи на църква, сигурно никой няма да посети средновековните полузаровени църкви в Пастух, Старо село, Червен брег и Вуково. Те също не могат да приемат много хора. Не мога обаче да не се чудя дали имаме нужда от 100 нови храма, докато имаме 8000, много от които се рушат и така губим исторически паметници, на 500 години.

Красимир каза по време на нашата обиколка, „за някои храмове – нормално е да се счупят и да изчезнат. Не можеш да спасиш всичко”. Няма смисъл, може би. В миналото ми се струваше, че няма селище без поне един религиозен храм в него. Вероятно времената го изискват. Изчезват и селата. Това е ходът на историята. Тъжно ми е обаче, че тези средновековни църкви, издържали изпитанието на времето в продължение на половин хилядолетие, са обречени на забрава и предстоящо унищожение.

 Следващата църква “Св. Иван", който посещаваме днес е буквално на пътя, точно преди село Пастух. Храмът е отключен, така че успявам да направя няколко кадъра с иконите вътре. Църквата е била полуразрушена преди реставрацията й, така че вътре няма запазени стенописи.

След още километър-два надолу по реката стигаме до последната средновековна църква за днес – “Св. Троица“, намиращ се след Пастух, на отсрещния бряг на Струма. Пресичаме реката по стар и много живописен железен мост и след около километър каране по черен път покрай реката, стигаме до поляна, от която се вижда църквата, скрита сред няколко дървета. Това е храмът с най-живописното място, посетено днес. Вратата е постоянно заключена с болт и може би така е по-добре.

Надявам се, че съм ви мотивирал да видите поне някои от средновековните църкви в България. Посетете ги, докато са още там.

Завършваме с посещенията на църквите за днес и се отправяме към последната точка от нашата обиколка – каньона на река Шегава, край с. Раждавица. Черният път ни позволява да стигнем до началото на каньона, но ние решаваме да походим, така че оставяме колата малко след края на селото. Каньонът е много красив, в него се влиза по добре уредена пътека, маркирана малко аматьорски с празни кутии от бира и други пластмасови артефакти. Околните скали се издигат на височина от 30-40 м, покриват доста богата палитра от цветове и на много места стърчат в различни и причудливи форми. Небето е доста тъмно, час е здрач и не ги виждаме много добре. По някое време започва да вали и ние решаваме да приключим за днес. Въпреки това успявам да заснема част от каньона с дрона от въздуха, преди дъждът да ме принуди да кацна.

Прави ми впечатление, че в коритото на реката има много алувиален материал, явно през пролетта Шегава е пълна с вода и бърза нагоре по течението и носи доста камъни от планината, които тук в по-широкия си разлив се отлагат в д. сухо легло.

Връщаме се в София по стария кюстендилски път, много доволни от видяното, но и доста уморени от многото обекти и впечатления.

Как да стигнете до мястото

Упътване до новооткрития манастир край Старо село

Още епизоди от "Скални светилища"

Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish