Скални светилища 2 - Провиралкята, с. Лиляч, Кюстендилско

мегалит

В това видео ще ви заведа на пътешествие до скалното светилище Провиралкята, което се намира до манастира „Св. Георги Победоносец”, край с. Лиляч, Кюстендил.

Наскоро посетих случайно сайта на Румен Зиновиев http://skalnispomeni.com и там видях, че в района на Кюстендил има много антропоморфни скали, които според автора на сайта и снимките, които видях, най-вероятно са резултат от човешка дейност. За съжаление, за нито една от тях няма упътване или географски координати, така че намирането на която и да е от скалите опираше до чист късмет. 

Решавам да започна търсенето си от село Лиляч и скалното светилище Провиралкята, което е доста ясно отбелязано в Google Maps, така че поне знам накъде отивам. 

Е, Google Maps не винаги предлага най-добрия възможен маршрут. Следвайки упътванията на приложението стигнах до края на селото и влязох в една кошара за кози, където местните ми дадоха правилните насоки, като се оказва, че всъщност трябва да стигна до другата страна на селото. Ще отбележа правилния маршрут на картата в края на тази страница.

За да стигнете до мегалитното светилище трябва да излезете от селото, да шофирате по черен път около 1.5 км и да паркирате в близост до църквата "Св. Георги Победоносец". Пътят се разклонява на няколко места, но няма как да сбъркате, защото навсякъде има табели, указващи посоката към манастира.

Пътят минава по стената на язовира. След това навлиза в гориста местност и сега, през февруари, е кално, на места има и сняг. За щастие съм с чисто нови зимни гуми и разчитам на специалния офроуд режим, в случай че съвсем закъсам някъде. 

Църквата „Св. Георги Победоносец” е построен като селски храм през 1925 г., на мястото на старо оброчище, което също е посветено на св. Георги.  

За съжаление църквата не е в много добро състояние и въпреки ремонта на покрива мазилката по тавана и фасадата продължава да се руши. 

Скалното светилище, наричано от местните жители „Провиралкята”, е огромен мегалитен комплекс, включващ няколко естествени скални арки, жертвени ями и улеи, както и соларен диск, обработен допълнително в древни времена. 

Огромните скални блокове определено изглеждат поставени допълнително, особено когато се гледат от въздуха. 

На върха на един от каменните блокове има няколко каменни корита, които вероятно са служили за извършване на ритуални действия. 

Има поверие, че ако бездетна жена пълзи по пролуката между скалните камъни, желанието й да има дете ще се сбъдне. Това може да обясни големия брой „подаръци“ по клоните на околните дървета. Ластици за коса, парцали, маски за COVID-19, явно това е най-актуалното в момента. 

Подобни „украси“ има и в района на Кръстова гора, в Родопите. Езичеството в България никога не е изчезвало, а е съществувало паралелно с християнството и според мен доста дълбоко се преплита с някои ритуали и обреди, които хората вече възприемат като християнски, докато са чисто езически. 

В близост има още два големи каменни блока с доста правилна форма. 

В скалата има изсичания, които колкото повече наблюдавам, толкова повече приличат на “ДСД Гошо” или нещо подобно. За съжаление, вандализирането на древни паметници не е рядкост тук или където и да е другаде по света. Явно всеки нещо го подтиква отвътре по някакъв начин да остави своя отпечатък за бъдещите поколения. Някои го правят по конструктивен начин, други – по този. 

В началото на каменния проход има малък параклис, чийто импровизиран олтар не е каноничен от източната страна, а е ориентиран на северозапад. Има място за палене на свещи, дарителска чиния, икони. Съдейки по оставените суми, хората или разчитат повече на COVID маските, вързани за клоните на дърветата за благоволение отгоре, или някой редовно минава да събира по-големи суми, за да не изчезнат. 

Рамките на някои от иконите са доста… странни – например кутия от бонбони "Таралежки". 

Импровизираният полилей също е доста впечатляващ. 

Формата и разположението на един от каменните блокове според мен определено показват обработка от човешка ръка. Минавам през каменния проход. Някъде беше описано, че е висок 30 см и може да се премине само с пълзене. Изминавам го клекнал, имам раница на гърба и все си мисля, че като клякам ръстът ми не намалява до 30 сантиметра, но може и да греша. 

Тунелът между каменните блокове продължава. Смесицата от езичество и християнство тук личи доста ясно, тъй като можете да се види икона, вкопана в камъка. 

За съжаление, досега районът на светилището не е проучен в детайли, направено е само теренно проучване. Наблюденията на други подобни обекти разкриват, че подобни скални арки са култови съоръжения, посветени на изгряващото слънце, чиито лъчи проникват в арката и падат върху платформата, откъдето поклонникът излиза по време на ритуала. Според професор Васил Марков повечето от тези древни свети места са скални храмове на Слънцето, идентифицирани с мъжкото божество в древна Тракия. Проникването на слънчевите лъчи в пещероподобните тунели може да се тълкува като символ на утробата на Великата богиня – майка, отъждествена със скалата и планината, което в научната литература се счита за форма на свещен брак.  

В повечето светилища този т. нар. Свещен брак съвпада с настъпването на древната Нова година, когато започва възраждането на природата за нов живот чрез ново зачатие, което трябва да осигури плодородие и изобилие през цялата година. 

Вероятно истинският каменен проход е малко по-надолу по пътеката, защото стигам до наистина ниска каменна арка, където мога да си представя, че някой трябва да легне по корем, за да премине през най-ниската част. 

Според данни, събрани от местното население на село Лиляч, много булки са „се сдобили с рожби” именно чрез чудотворната сила на каменния проход. 

При скалното светилище в Лиляч ясно се наблюдава свещена приемственост. Възможно е езическите култове да са били изместени от приемането на християнството като официална религия в Римската империя в началото на IV век. Наличието на скални ниши предполага съществуването на манастир през раннохристиянската епоха (IV – VI век), а може би и през Средновековието, което вероятно е причината цялата местност да бъде наречена „Манастирище”. 

На такива места има преплитане на езическите култови практики и християнството. Например върху каменния блок над каменния проход са издълбани множество кръстове, а пространството около тях е опушено от палене на свещи. 

Вглеждайки се отблизо в един от камъните, имам чувството, че долната и горната скала са два отделни каменни блока, изрязани изключително прецизно с някакъв свръхтехнологичен инструмент и поставени един върху друг. Малко по-нататък, разбира се, тази илюзия е разбита от наличието на очевидна връзка между двата блока. Но някой почитател на теориите за древните астронавти, със сигурност може да намери много храна за размисъл тук. 

Отивам да разгледам по-отблизо двете големи скални платформи, които видяхме от върха на светилището. Тук могат да се видят следи от човешка обработка – каменни корита, улеи, очевидно за ритуални цели. Има един каменен ъгъл, който според мен е изрязван с инструменти, няма как природата да постигне толкова остри ръбове, разположени перпендикулярно един на друг. Но все пак не съм експерт, така че не мога да кажа нищо със сигурност. 

А заоблената платформа, която наблюдавах от върха на светилището, е с доста изразени ръбове, които подсказват идеята за обработка с инструменти. Ако приемем, че това е слънчев диск, то това би било най-големият такъв, открит в България. 

Планирах да продължа до с. Долна Козница по черния път, защото според описанията в сайта skalnispomeni.com в този район са натрупани най-много антропоморфни скали. Много е кално обаче, слънцето започва да залязва и решавам, че е време да се връщам. 

Успях да стигна до тук с използването на специалния режим за черни пътища на колата, но честно казано, не искам да рискувам да отида по-далеч, защото както каза един мъдър човек, „колкото по-проходима е колата ти, толкова по-далеч ще ходи тракторът, за да я извади от калта”. Така че, това ще бъде всичко за днес.  

На връщане успях да заснема интересни панорами, няколко изоставени къщи в село Лиляч, както и тези красиви дървета на фона на залязващото слънце. 

Как да стигнете до мястото

Още епизоди от "Скални светилища"

Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish