Муратово езеро в средата на ноември

В средата на ноември разходка в Пирин ??!!

И аз така реагирах, когато моят приятел от детинство, виден планинар и пътешественик Димо ми съобщи за плана си за еднодневен трекинг в неделя. Много бързо се убедих обаче, че това е идеалното време за разходка до Муратово езеро и Влахин превал.

От София тръгваме рано, даже малко прекалено рано за моя вкус, но все пак денят определено е къс, а и отсечката София-х. Вихрен е 2 ч 30 минути. В 7:00 ч температурите не са никак обнадеждаващи, паднала е и мъгла, така че съм екипиран като за зимен преход със сняг – зимен панталон, ръкавици, гети и т.н. (доста слабо прогнозиране от моя страна).

Пътят до Дупница е по-скоро мрачен и облачен, така че маалко започваме да се притесняваме какво точно ще снимаме горе, тъй като по дефиниция сме обявили, че ще бъде фотографски излет, а не толкова планинарстване.

Към отбивката за Рилския манастир обаче облаците се разреждат и излиза слънцето, на което се надяваме.
На влизане в Банско вече напича яко, а горе на хижата си е направо топло. За наш късмет успяваме да се качим до самата х. Вихрен с кола, и така спестяваме ценно време, което оползотворяваме в снимане. Така че дори от тази гледна точка (че не спират колите по-надолу по пътя ноември е идеален за ходене в Пирин в района на Вихрен и Тодорка). Очевидно освен нас има и други „просветени“, защото паркингът пред хижата е пълен, включително се появява и едно Ferrarri кабриолет, което издрънчава изключително неприятно (или пък приятно – в зависимост от гледна точка, на собственика или на околните) в ходовата си част, докато паркира.

Стартираме с още няколко души от хижата, но постепенно се разтегляме по маршрута, а след няколко паузи за снимане, съвсем ги губим от поглед и оставаме сами с околните върхове. Температурите определено са много над очакваните, така че се налага зимните якета да влязат в раниците, преди да продължим.

Изкачвайки се до Муратовото езеро се засичаме с друга група и един плажуващ. 11:30 ч е и светлината изобщо не е подходяща за снимки. Използвам момента да вдигна дрона, за да огледам района и да нащракам няколко панорами, независимо от неподходящия ъгъл на светлината. След около 30 минути нарамваме отново раниците и щурмуваме сипеите, по които сме решили да достигнем до Влахин превал - крайната точка на днешния преход. Разстоянието не е голямо, но за сметка на това е доста стръмно. Пълзим по морените, които изобщо не са загладени, като тези на Витоша и приличат повече на огромни кристали морска сол. На места хвърляме погледи на панорамата зад гърба си, но аз си налагам забрана да не снимам с усилие на волята, защото знам, че когато тръгнем надолу светлината ще е в пъти по-добра, отколкото е в момента.

След около час сме горе на Влахин превал - усилието си струваше на 100%! Откриват се невероятни панорами към Влахино езеро, Вихрен, Кончето, Тодорка, множество други върхове в далечината и езера в долината под нас. Всеки от нас се отдава на снимане, а накрая успяваме да заснемем и няколко рекламни кадъра + рекламно клипче за чудесната безалкохолна крафт бира, която Димо внася отскоро в България, заедно с още куп други безалкохолни варианти на най-популярните упойващи напитки на планетата, включително водка, джин и ром. Чистосърдечно мога да заявя, че крафт бирата не отстъпва и на милиметър по вкус на най-именитите си алкохолни си събратя. Можете да се убедите сами, като си поръчате през онлайн магазина на freespirit.bg.

Доволни от видяното и заснетото към 15:30 ч започваме да слизаме към Муратово езеро. Слънцето вече се движи устремно на запад и надолу и дава възможност за прекрасни панорами на слизане, както и предполагах.

Докато слезем при езерото слънцето почти се е скрило зад околните върхове, но все още огрява ридовете на Дончови караули, които успяват да генерират перфектното отражение във водите на езерото, заедно с напълно окъпания в златна светлина масив на Тодорка и притъмнелия вече Муратов връх. Безценно!

През зимата Димо е слизал по малко по-различен маршрут от този, по който дойдохме, затова решаваме да разнообразим връщането и да го изпробваме. Няма много обособена пътека, нито пък пирамидки от камъчета за ориентир. В един момент стигаме до един от притоците на р. Бъндерица и пътеката изчезва. Слънцето вече е зад хоризонта и светлината бавно, но сигурно угасва, отстъпвайки на здрача. На около 10 минути път сме от езерото и сигурната пътека, по която се качихме, но и двамата явно сме достатъчно авантюристично настроени, за да продължим да упорстваме.

Димо пробва един полуочертан маршрут през високия около 2 метра клек, но прави дъга и излиза обратно. Дори да е имало пътека оттук, сега тя е непроходима. Решаваме да пробваме спускане по брега на реката. Няма особени гаранции, че в даден момент няма да стане прекалено стръмно, клекът наоколо е изключително гъст и непроходим, за да заобиколим, ако се натъкнем на праг. Бреговете са заледени, започва се стъмва и разумът проговаря, въпреки че според навигацията разстоянието до туристическата пътека и мостчетата, които виждаме под нас в долината е не повече от 160 м по права линия

Постигаме консенсус, че е най-добре да се върнем до сутрешния маршрут, след като сме загубили около 40 минути в безуспешни опити, целите сме одрани от провирането в клека и донякъде сме посърнали от неправилния избор на посока. Все пак отклонението не е било съвсем безпредметно - с последните отблясъци успявам да заснема доста прилична панорама на Тодорка и виещата се през долината Бъндерица, обрамчени от заобикалящите ни гъсталаци от клек. Нямаше как да заснема тази гледна точка, ако не се бяхме заблудили!

 

Вече доста изморени, трамбоваме по скучния, добре отъпкан път към хижата и си говорим за това колко е трудно понякога човек да вземе правилното решение да се откаже от грешната посока, маршрут или решение изобщо. Вече е съвсем притъмняло и не става за снимки, така че съм прибрал апарата в раницата и просто вървя. Облаците в източния небосклон са оцветени в много приятни виолетово-розови нюанси, които се отразяват в спокойните води на Бъндерица, точно до нас, но за съжаление не нося статив и нямам никакъв шанс за смислени снимки.

Вече по здрач се натоварваме в колата, която е останала последна на паркинга и се понасяме в мрака към София и към изборните резултати.

Можете да видите разширена версия на видеото по-долу (някое катерене по морени, панорами на околността и Муратово езеро по залез слънце).

Най-добрите места за снимки са отбелязани на картата по-долу.

Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish