Ден 9 -Патра-моста Рио-Антирио-Волос-Солун. Прибиране до България с прискърцване.

Тръгваме рано, защото ни чака дълго и несигурно пътуване, особено в участъка Волос-Солун, който трябва да изминем с кола в неясно техническо състояние. Мостът Рио-Антарио е още по-впечатляващ, когато го прекосяваш. Дългите стоманени въжета образуват характерната за подобни мостове визуална перспектива, докато се човек движи напред, но при този мост поради голямата му дължина ефектът е още по-величествен. Преди да слезем от моста и да стъпим на континента обаче се чака доста, независимо от наличието на поне 5 пункта за обработка на трафика. Желаещите да минат по моста са много. Вероятно единствено за камионите е по-икономически оправдано да ползват фериботите, защото таксата е 13 EUR за лек автомобил, не знам колко по-евтино трябва да е с ферибот, за да предпочетеш пресичане, което отнема около час с товаренето и разтоварването на плавателния съд спрямо 5-те минути по моста (но и около 15 минути излизане от зоната на моста на отсрещния бряг). Дори така е двойно по-бързо.

Досега не бях свързвал Гърция с планини, стръмни скалисти върхове, пропасти и живописни планински долини, но такива в маршрута Патра-Ламия има в изобилие. Първоначално се движим по крайбрежието, като пътят плавно се изкачва все по-нагоре, а след това се забива директно в планинския масив. Подминавам една панорамна площадка, от която подозирам, че има уникална гледка към Патраския залив, но както вече обясних по-рано с Фиат Панда възможностите за отбиване от пътя в Гърция за целите на фотографията е трудно изпълнимо и доста рисково.

Преваляме билото, започва спускане и тъкмо си мисля, че сме приключили с планините, започваме ново изкачване. Зад мен търпеливо се точи колона от няколко автомобила и камиона. Изпреварването е забранено, а Пандата се задъхва по стръмния склон.

Излизаме от планинската част близо до Термопилите и се спускаме към Ламия.Хващаме вече до болка познатата магистрала за Волос. Наближава 14:00 ч и знам, че Hеrz всеки момент ще излязат в сиеста до 17:00 ч, но още преди да посегна към телефона, ми звънят от там, за да проверят как се движа. Явно има желаещи да наемат въшката. Уверявам ги, че имам още 15 минути до Волос и ще съм благодарен, ако ме изчакат. Разбира се, в петък, в разгара на сезона няма проблем да го направят, за да закачат следващия турист.
Успешно предавам Tiny на Herz, без никакви забележки от тях, и влизам в Landcruiser, който се разпраши от 7-дневния престой на пристанището, надявайки се, че проблемът по някакъв начин е изчезнал…. Е, не е! Той ще се движи със 70 км/ч до България. Бързо освежаване със сандвич, кафе и студена вода и към Солун. Решавам, че не искам да взема всички останали шофьори, псуващи по маршрута Волос-Солун, които са на магистралата, затова ще опитам стария път, който се вие ​​от двете страни на магистралата и минава през всички възможни села, ферми, крайпътни курорти и др. малки населени места с ограничения на скоростта.

Единствената причина, поради която човек би искал да направи това, може да бъде, ако има проблем с колата. Има толкова много изпреварващи участъци по трасето, светофари, приоритетни кръстовища, кръгови и отклонения, за да кара от едната или другата страна на магистралата, че започвам да се чудя кой шофьор с мозък би си причинил това. Няма да повярвате колко от тези лудници има! За да спестя около 20 евро за пътни такси, зад мен се образува луда люлееща се опашка от всякакви превозни средства, която на всичкото отгоре непрекъснато нараства. Съжалявам, но технически съм ограничен до 70 км/ч. Ние се люшкаме по завоите, наблюдаваме късметлиите, които бързат по магистралата и дори не можем да се насладим на природата, защото тук наистина няма какво да се види.

На една от поредните отбивки, вместо да се мушна отново под магистралата и да се озова от другата й страна, обърквам платното и виждам, че ще изляза върху нея, а не под нея, но вече толкова ми е писнало, че съзнателно решавам да мина последните 50 км до Солун по магистрала, пък макар и наполовина в аварийното платно, с включени аварийни светлини, пропускайки от време на време някой пуфтящ камион.

Пътят от Волос до Солун в авариен режим и основно извън магистрала ни отнема 3 ч и половина, вместо стандартните за магистралата 2 ч и 15 минути. Аз обаче имам голямо желание да се разходя в историческия център и да поснимам преди залезът съвсем да ме остави без светлина, така че само мятам багажа в хотела и нетърпеливо се впускам по улиците с апарат в ръка. За 1 час успявам да покрия 4 км ЗАЕДНО със снимането, което си е постижение. В Солун има много приятни сецесионови сгради и си давам обещание някой път да дойда специално за целта и да си отделя повече време за обиколки. Успявам да заснема вече сравнително добре осветената от последните лъчи на слънцето “Св. Димитър”, доста притъмнялата “Св. Пророк Илия” и вече на улично осветление и с чернеещо небе “Църква на Светите Апостоли”.

И тук, като в София, уличните артисти не прощават на историческия център и всичко е яко ошарено с графити. Вече обаче е доста тъмно и за съжаление трябва да приключвам със снимките. Вечеряме бургери в “Tarantino Sandwiches & Fries” (Признавам си, избрах го по името), където имах шанс да опитам за първи път гръцка крафт бира, при това доста добра. За решението ми повлия и близостта до хотела, който е на много добра локация, има удобен платен паркинг точно до него, много е модерен и чист, но има лошия късмет да е приклещен между нощен клуб “Калигула” и пешеходната зона със заведенията до пристанището. До 04:00 ч се вдига такава невероятно дандания, че дори и страшно изморен човек със здрав сън, какъвто е моят, не би могъл да спи много спокойно. В активния сезон определено НЕ препоръчвам да нощувате в този хотел, освен ако не си носите тапи за уши.

Няма да пиша отделна статия за обратното пътуване до България. Като цяло няма нищо особено в това да се влачите по магистралата от Солун до Кулата и след това до София със скорост 70 км/ ч. Най -много се разстроих, когато пътният компютър се отказа и трябваше да премина към ръчно поддържане на ограничението на скоростта. Добре е, че винаги имам заредени аудиокниги в телефона си, така че дори това болезнено бавно пътуване мина сравнително бързо.

Споделете вашите мисли по темата

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Facebook
Twitter
Pinterest
Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish