Ден 8 -Гитио-Пиргос-Патра. Рио и катедралите.

При наличие на достатъчно време и по-надежден автомобил, придвижването от Гитио до Патра би могло да бъде доста живописно и пълноценно. Ако човек избере по-дългия маршрут през Кардамили и Каламата, който се вие по крайбрежието на Месенийския залив, вместо относително по-суровия планински пейзаж на по-бързия и кратък маршрут през Спарти, има шанс да пътува доста часове, спирайки на всеки от плажовете, изброени в списъци от вида “20 плажа на Пелопонес, които трябва да видите”, защото наистина 80% от тези плажове са там.

Ние избираме по-бързия път през планините, който все пак си е 300 км и 5 часа шофиране, и излизаме на крайбрежието над Кипарисия, тотално заобикаляйки Месенийския залив по суша. От Кипарисия до Патра пътят се движи успоредно на бреговата ивица, на около 3-4 км от морето, така че изкушението човек да спре по пътя за плаж, не е чак толкова непреодолимо.

Растителността покрай пътя е изключително приятна за окото – бели, червени и розови разцъфтели олеандрови храсти с височина 2-3 метра се редуват на места със също толкова високи тръстики, както и с иглолистните видове, характерни за Гърция – кедри, кипариси, тисове, туи, борове. Човек има усещането, че пътува през една безкрайна ботаническа градина.

Пътят минава покрай езерото Каяфас, което предлага богати на сяра горещи минерални извори и е отделено от морето с тясна ивица суша. За любителите на birdwatching-a мястото е идеално за наблюдение на доста мигриращи видове, но през зимата :)

На пътя към Патра се намира Пиргос. Решавам, че не е лошо да мина през града, вместо по околовръстното, с надеждата да събера впечатления от още един гръцки град. Или аз не улучвам правилните улици, или наистина няма какво да се види тук. След няколко опита да открия място за спиране и някаква пешеходна зона, се отказвам да разглеждам Пиргос, но все пак имам късмет на излизане от града с място за спиране, откъдето мога да снимам една модерна църква.

Пристигаме в Патра към 16:00, доста по-рано от предвиденото. Хостът ни е потънал в следобедна дрямка, но някой все пак трябва да ни настани. Букнали сме много приятен (и доста изгоден) апартамент в къща с двор и частен паркинг в покрайнините на Патра. Градът е на 4 км от тук, но пък е много спокойно и няма да мисля паркирането на колата. Разтоварваме багажа и се отправяме да разглеждаме.

Патра има население от около 214 жители и площ от 335 квадратни километра. Мястото е обитавано от около 4 години и днес е важен център на търговията и комуникацията с Италия и Западна Европа. В града има много християнски храмове, крепост, два университета и технически институт. Всяка година се организират много културни събития. Един от най -големите карнавали в Европа се провежда всеки февруари в Патра.

Забележителност на града е мостът Rio Rio Antirio, официално наречен Harilaos Tricupis, който свързва Пелопонес с континентална Гърция и е най -дългият напълно окачен мост в света - 2380 m. Той беше открит на 12 август 2004 г., един ден преди началото на Олимпийските игри в Атина. Съкращава разстоянието от Рио, област Пастра, до отсрещния град Антирио с 45 минути с ферибот, до 5 минути с кола. Има и велосипедна и пешеходна секция, за която съжалявам, че нямах време да опитам. Мостът е кръстен на гръцкия премиер Харилаос Трикупис, който е първият, който предлага изграждането на такъв мост през V век, което за тази епоха се оказва невъзможна задача за икономиката на страната

Отправяме се към фериботното пристанище в Рио, откъдето има изглед към моста. Докато шофирам по магистралата (придвижването във вътрешността на града неизменно включва поне едно качване и слизане от магистралата, имам чувството, че цялата инфраструктура е организирана около нея) се чудя има ли връзка между името на квартала и едноименния град в Южна Америка.

Според данни в интернет името Рион по-скоро означава “издатина” или “парче земя”, но след като разбрах, че всеки януари в Патра се организира един от най-големите карнавали в Европа, предпочитам да приема по-романтичната версия, а именно, че името е свързано с карнавалната столица Рио. Предлагам ви два клипа, свързани с карнавала – единият е малко по-стар, но пък съдържа интересна информация за 180-годишната история на карнавала, а другият набляга на кадри от изданието от 2019 г. Според мен карнавалът в Патра може да бъде достоен съперник на южноамериканския си събрат.

Слизаме от магистралата и паркирам близо до фериботите с гледка към моста. Правя няколко добри кадъра, защото водата в пристанището се оказва учудващо лазурна и има доста къпещи се. Фокусирам се повече върху фериботите по време на снимките, защото мостът е далеч оттук и нямам добър ъгъл на снимане.

Тръгваме отново, този път в посока историческия център и крепостта и разбира се отново следва упражнението “качване-слизане” от магистралата. Близо до центъра има удобен обществен безплатен паркинг, така че това е добра стартова точка за пешеходна обиколка. Въпреки че вече е близо 18:00 ч, жегата ни блъска с пълна сила. Изкачваме се по хълма към крепостта, въпреки че знаем, че е затворена по това време на деня, с надеждата да има гледка към града. Е, няма изглед към целия град, но пък успявам да снимам интересен graffitti проект, изпълнен върху цяла фасада, както и няколко църкви, една от които е “Христос Пантократор”, с нейната доста необичайна архитектура, както се вижда от снимките.

Жегата, дългото изморително пътуване и гладът ни карат да прекратим историческата обиколка и да се насочим към място за хапване. Това ни е предпоследен ден от пътуването, тресе ни неизвестност как ще се приберем с авариралия лендкрузер, който ни очаква във Волос, така че решаваме да е quick & dirty вечеря с гирос, близо до паркинга, нямаме сили да търсим нещо по-специално.

Поемаме към хотела и неизбежната порция магистрала, когато в отсрещното платно мярвам огрения от лъчите на залязващото слънце “Св. Андрей” – най-важният храм тук, защото светецът е покровител на града. Оглеждам се трескаво за наличие на обратен завой, (защото слънцето няма да ме чака прекалено дълго), въртя няколко пресечки надолу и после няколко обратно нагоре и 10 минути по-късно благополучно спирам на аварийки на булеварда, близо до храма и безцеремонно зарязвам бялата въшка, за да се отдам на снимки.
“Св.Андрей” е впечатляваща постройка, която привлича поклонници от цял свят. Строежът започва през 1908 г., но е осветен едва през 1974 г. Това е най-големият християнски храм в Гърция (макар че “Св. Панталеймон” в Атина оспорва това класиране) и третият по-големина храм в неовизантийски стил на Балканите след катедралата “Св. Сава” в Белград и “Св. Александър Невски” в София.

Светлината все още е перфектна и след тези снимки съм готов да се прибера в стаята си и да се наспя след този изморителен ден.

Споделете вашите мисли по темата

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Facebook
Twitter
Pinterest
Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish