5 ден - Нафплион. Диви плажове и въздушни снимки

Паралия вилес

Пределно ми е ясно, че нашето пътуване не може да мине съвсем без плажуване. Все пак сме в Гърция, юли месец. Затова решавам, че петият ден ще бъде посветен на обикаляне на малки, романтични, не особено популярни плажове. Тези, които обикновено влизат в класации от сорта на “10 ТОП плажа на Пелопонес, които не трябва да изпускате” са разположени най-вече около Каламата, в Месенския залив. Но ние сме прекалено далеч от там и ще се задоволим с местните, неоткрити все още, перли.

Този път се насочваме по западния бряг на нашия собствен залив Аргол, с надеждата, че ще намерим по-добри попадения от вчерашните. Първият, който ни хваща окото е Paralia Viles, на около 20 км от Нафлио. Погледнат от пътя изглежда перфектно лазурен и слабо населен – точно каквото търсим! Паркираме на едно доста тясно чакълено петънце до пътя – това да си с кола тип “въшка”, понякога има и предимства. Спускаме се до плажа по метални вити стълби, които могат да поемат само един плажуващ на слизане или качване, но все пак ги има и вършат чудесна работа.

Плажът е песъчливо-каменист и водата наистина е много бистра, но забиването на чадър и най-вече задържането му на фона на силния бриз е непосилна задача, освен за най-подготвените, които си носят парашутни въженца и отделят доста време за разполагане на чадъра си. Ние не разполагаме с толкова професионален такелаж, така че след 20 минути крепене пораженчески свиваме платната (чадъра) и се примъкваме до кърпите на едно френско семейство, което се е прислонило в сянката на околните скали и естествени ниши, но повечето време прекарва във водата, отколкото на сянка, така че нашето натрапване не е чак толкова очебийно.

С газене и плуване може да стигне до още няколко малки плажчета, подобни на нашия, като едното от тях си е направо частен плаж към една от вилите горе на пътя. Пясъкът е толкова горещ, че може да се стигне до водата само с джапанки или обувки срещу морски таралежи (каквито често ползваме в Гърция).

Няма много хора и решавам, че сега е моментът да заснема уникални кадри на “плаж-мечта” от въздуха. Оказва се, че гледката директно отгоре не е чак толкова по-различна от тази, която се вижда от пътя, и без да снимаш с дрон, така че пускам машинката да обиколи плажовете северно и южно от нас. Красиво е, но слънцето така прежуря, че получените кадри са далеч от съвършени!

След малко жегата става толкова непоносима, че решаваме да продължим в търсене на следващия плаж и по възможност да хапнем нещо по пътя, защото наближава 15:00 ч. Идеалната възможност се оказва крайпътната таверна Каради, която има собствен, доста приятен плаж в малък залив с естествени пещери наоколо. След кратък, но напоителен етно-културен спор (в които не участвамдали пълнения патладжан в менюто на заведението е нещо подобно на гръцката мусака или не съвсем, хапваме обилно, поръчваме си фрапе за плажа и след няколко крачки сме на шезлонгите до водата.

Плаж Каракацанис

Тук водата по целия залив на плажа Каракацанис е достатъчно плитка, така че е относително безрисково да стъпите дълбоко на кръста с камера и да направите снимки на околните скали и пещери от вътрешността на залива. В далечината се вижда целият залив Аргол и скалистите брегове, които се очертават в далечината. Това е едно от нещата, които най -много харесвам при слънчевите бани в Гърция - поради много неравномерното крайбрежие почти винаги можете да видите други брегове и дори планини в далечината, което носи много различно усещане. Поради физико-географските условия никога не може да се насладите на такава гледка в българското крайбрежие.

След 2-3 часа слънцето започва да се крие зад надвисналия над плажа хълм, а аз съм си дал обещание, че в 19:00 ч ще бъда в Нафлио за “златния час”, за да снимам пристанището, града и околните крепости. Прибираме се за около 40 минути и аз директно се насочвам към далечния край на пристанището, който предишната вечер беше почти безлюден. Изненада! Точно там се вихри някакво live събитие с музика на живо (целият юли в Нафлио е изпълнен с празнична програма по случай 200 години от Гръцката революция.) Очевидно няма вариант да пускам дрон от мястото, което си бях харесал. Примирявам се с един бордюр близо до пристанищните барове и излитам.

Успявам да направя няколко панорамни кадъра и кратко видео, след което приземявам и се отправям с фотоапарат в ръка из тесните улички с красиви къщи, обсипани в цъфтящи храсти в стила на “белите градове” от Южна Италия.

Тази вечер за разнообразие решаваме да вечеряме в по-модерната (разбирайте по-мизерната) част на града и то нещо по-бюджетно от рода на гирос. Някъде попаднах на информация, че гиросът е едва ли не гръцко национално ястие. Факт е, че навсякъде се предлага масово, независимо от калибъра на града. Зачудих се, защо е толкова популярен и кога е навлязъл толкова масово и позачетох в мрежата.

Gyros

По-абсурдното твърдение е, че произлиза още от времето на Александър, чийто воини нанизвали на мечовете си парчета месо, за да го пекат на огъня (почти звучи като да е писано от северно македонски автори).

Другата по-приемлива теза е, че гиросът е версия на дюнер-кебапа, който се появява като ястие в Бурса по времето на Османската империя и е внесен от имигранти от Анадола и Средния изток в Гърция след Втората световна война. Гърците впоследствие разработват собствена версия със свинско месо и сос дзадзики, която по-късно придобива известност именно под името “гирос”. Избирайки да хапнете гирос порция в заведение на маса със сервитьор (а не self-serving на крак) и с някакви напитки, като алтернатива на вечеря или обяд в таверна, може да намали сметката ви с около 30-50%.

Докато похапвам и наблюдавам околния трафик си мисля, че файтонът като метод за демонстриране на статус явно никога няма да умре, вероятно дори и след като всички коли станат електрически и автономни. Тази година явно Дисни тематиката е на мода, защото местните файтони са предекорирани като каляската на Пепеляшка и постоянно разкарват ухилени дечица и техните родители напред-назад из града.

Разходката из старата част на Нафлио вечер, когато не е убийствена жега, е много приятна и определено я препоръчвам.

Споделете вашите мисли по темата

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Facebook
Twitter
Pinterest
Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish