Ден 4-Атина-Коринт-Микена-Нафплион. Крепост с по -дълга история от много страни.

Напускаме Атина

Неделя сутрин е! Искрено се надявам трафикът да е слаб. Е, не точно, Атина си е Атина. Измъкваме се от града по поредица от широки булеварди, тунели, изкачвания и слизания и накрая се озоваваме на магистралата за Коринт. Леле, как духа само!! С малката нестабилна въшка пътуването е изключително изнервящо. А не е като да няма летящи по магистралата леки коли и не по-малък брой камиони.

Ако разчитате да се ориентирате по околните шофьори за скоростта на движение в Гърция – никакъв шанс! Никой не спазва ограниченията, а постоянно има знаци за стационарни камери и ограничения. Като цяло – по магистралата преобладават знаците 100 и 120, а извън нея – 70. Никой не кара с толкова. Напомня ми силно на Южна Италия. Опитвам се да карам с нещо средно между указаното на знаците и скоростта на околните шофьори. Така или иначе не мога да поддържам много повече от 100 км/ч при този вятър и с тази нестабилна кола. Но всяка дистанция над 100 км се разточва в часове. Нищо, ще се наслаждавам на пейзажа.

Спираме в Коринт с надеждата тук да има нещо за разглеждане, а и за да отдъхна малко от изнервеното ветровито шофиране до тук. Малък, съвременен град, с ужасна жега, категорично НЕтуристически. Единственото, което се заслужава човек да вдигне обектива, и то на телефона, (изобщо не си правя труда за фотоапарата) е пристанището и статуята на коня Пегас. Наблизо е Акрокоринт, така че залагаме all-in и след кратък обяд изчезваме от тук.

Акрокоринт

Акрокоринт e една скалиста твърдина на около 11 км от модерния град Коринт, а в подножието му се намират останките от древния град Коринт. Страшно напича, нямаме сили и за двете забележителности, така че след кратко колебание избирам скалата с крепостта.

Пътят е доста добре поддържан, въпреки първоначалните ми притеснения и въшката се справя добре нагоре. След множество завои и около 4 км изкачване, стигаме до края на асфалта, където има една таверна, приличаща по-скоро на западнала мексиканска хасиенда, импровизиран чакълест паркинг с няколко коли и входът към укреплението.

Историята на Акрокоринт е много интересна.

  • Първите сведения за укрепление са от VII-VI в. пр. Хр.
  • 338 г. пр. Хр. е завладян от македонците, по-късно прогонени от ахейците на Аратос
  • След като укреплението е разрушено от Луциус Мумиус през 146 г. пр. Хр., Юлий Цезар го възстановява през 44 г. пр. Хр.
  • Следва доизграждане и укрепване на стените от византийците през следващите няколко века.
  • През 1210 г. замъкът е превзет от франките
  • През 1395 г. Теодор Палеолог го превзема, но по-късно го продава по финансови причини на Хоспиталиерите от Родос. През 1404 г Палеологът го превзема отново.
  • През 1458 г. е завзет от султан Мехмед II
  • През 1687 г. го превземат венецианците
  • През 1715 г. отново го превземат турците
  • През 1823 г. преминава в гръцки ръце

Разбира се работното време типично по гръцки е до 15:30 ч, а в момента е 14:45 ч. Имаме точно половин час да разгледаме крепостта, защото трябва да се предвиди и време за слизане, така че в 15:30 ч портите да хлопнат зад гърба ни. Страшен пек е, няма никаква сянка, изкачването е почти право нагоре. Е, все пак е строен с идеята да бъде непревзимаема крепост.

Ясно е, че няма да успея да се кача до най-високата точка, но поне да хвърля едно око към Коринския залив. Катеря упорита нагоре, нямам и вода в мен, а часовникът ме притиска. Успявам все пак да нащракам някакви панорами.

В 15:15 ч започва да реве противопожарна сирена. Нищо не е оставено на случайността, не е като да не ни предупреждават, че затварят. Втурвам се надолу, което не е особено лесно, защото пътеките са чакълести сипеи. Просто си представям как средновековната пехота в тежко снаряжение се е опитвала да отвоюва всеки сантиметър нагоре, обсипвана от дъжд от стрели, камъни и каквото друго са ползвали защитниците на крепостта. Никак не им е било лесно!

Отново има недисциплинирани туристи – виждам силуетите на няколко души на най-високото укрепление в 15:20 ч. Абсурд да излязат навреме! Този път се оказват италианци. Отсрамихме Източния блок. В 15:25 ч сме извън крепостта. Двойка на средна възраст току-що паркират и тичат нагоре към портата. Любезно ги уведомявам, че вече затварят, но те решават да си пробват късмета.

Вече в колата решавам да опитам нов полет с дрона. Според приложението на Гръцкото въздухоплаване тук би следвало да е разрешено. Уви, получавам грешки за “магнитни смущения” и не успявам да излетя. Такива грешки получавам и по време на цялото пътуване в следващите дни. Започвам да си мисля, че гърците използват активно заглушаване на честотите, на които работят повечето дронове, но това са само мои параноични предположения. Все пак успях да летя на две от местата, на които бях. (По-късно вече в България се оказва, че съм имал проблем с кабела и затова не съм успявал да излетя…)

На слизане от крепостта виждаме 2 противопожарни хидроплана да изливат пяна над един горски пожар в далечината. Може и заглушаването на сигнала да е заради тях, знам ли??!!

 

Пропускаме Микена

Излизаме отново на главния път и продължаваме към Нафлио. Микена ни е на път, така че правим още един малък detour. Самото селище Микена си е направо село, но разбира се близостта с руините е причина да има къмпинг, няколко хотелчета, таверни, магазини за сувенири. Пристигайки на мястото на древния град съм силно разколебан дали ми се ходи. Гледам намръщените каменисти околни върхове, преценявам на око хълма, който трябва да изкача под палещото слънце, за да видя не толкова добре запазените руини и прословутата Лъвска порта и решавам, че май ми стига толкова антична история за днес. Все пак идеята е това пътуване да е посветено на по-слабо популярните места на Пелопонес (и с това решение пропускаме в следващите няколко дни руините на Спарта, Олимпия, Епидаврос и Делфи, но пък виждам Мистра, Монемвасия, Ватия).
Отново се опитвам да излетя с дрона, поне да компенсирам със снимки на руините отгоре, но уви, отново безуспешно.

Нафлио

Продължаваме към Нафлио, който се оказва изключително красиво пристанищно градче със собствен дух, с привкус на Италия, красиви сгради, прекрасни малки улички, три градски крепости, заобиколено от лазурни бутикови плажове и предпочитано от много чужденци и гърци като място за почивка. Както каза рецепционистът в Атина, „За първи път ли отиваш в Нафлио? Много ще ти хареса. "

Хвърляме набързо багажа в хотел Викториякойто е с тераса (макар и миниатюрна), с прекрасен изглед към пристанището и едната от крепостите, която е разположена на малък остров вътре в морето. Решили сме да пробваме някои от близките до града плажове, защото все още е едва 16:00 ч. По съвет на рецепцията се отправяме към Каратонас, който се оказва по-мръсен и пренаселен от това, което се представяме като идеален плаж в южната част на Гърция. Забиваме чадъра, стоим 10 минути и разочаровани си тръгваме.

Ще дадем втори шанс на следващия плаж на брега - Толо. Североизточната му част е малка, закътана и камениста и силно ме привлича като гледка от пътя горе, но продължаваме малко по-надолу към по-широката песъчлива плажна ивица, която се оказва, че също е доста ОК. Водата е чиста, не е супер пренаселено, а и залязващото слънце доукрасява атмосферата. Донякъде прилича на плажът Каламици в Халкидики, с гористите хълмове отсреща и спокойния залив.

Стоим почти до тъмно, след което поемаме обратно към Нафлио. Очаква ни неприятна изненада с паркирането. Обществения паркинг над хотела, към който ни насочиха от рецепция, е пълен до дупка! Същото е и на пристанището. Въртим малко по-надолу и по-далеч от хотела и става ясно, че в северната част на марината има огромен паркинг с достатъчно места. Отдъхвам си и паркирам въшката до други бели (и не самовъшки под наем. Хотелът е на не повече от 10 минути пеша, така че всичко е наред. Повечето гости на града вече са излезли да вечерят и по уличките и в таверните цари сериозно оживление. На марината има няколко доста скъпи яхти и техните гости (вероятно) се разхождат във вечерни рокли по марината и обсъждат нещо на руски. В Атина също ми направи впечатление, че има доста рускини в (относително) официални вечерни облекла, които активно кръстосват централните улици.

Оставям фототехниката в хотела и отиваме да хапнем в доста приятната таверна Палияна около 30-40 м от хотела ни, където за пореден път през това пътуване чувам въпроса: “Италианци ли сте?” Не знам дали да го приемам за комплимент…или за обида. Шумни сме като италианците или?? Да, наистина повечето чужденци на Пелопонес са или италианци, или французи, Българи много-много няма.

За пръв път откакто посещавам Гърция (от над 15 години) ми сервират ТРИ пипала от октопод в една порция! Как да не споменеш името на таверната в пътеписа!  

Споделете вашите мисли по темата

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Facebook
Twitter
Pinterest
Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish