Ден 2-Волос-Ламия-Волос-Атина. Кон за кокошка, но по-добре от провалено пътуване.
Плажът Пеласгия
След бърза закуска в пекарната срещу хотела с типичната гръцка pita (местния хибрид между кроасан и пирожка, най-често с пълнеж от кашкавал или шунка+кашкавал) и двойно еспресо (навсякъде еспресото в Гърция е много добро) сме готови за пътуването до столицата.
Отделяме време и решаваме да се отбием до плажа Пеласгия, който е удобно разположен на отбивка на около 5 км от магистралата (за него има дори специален изход). Пътят към плажа се извива през красиви маслинови горички, но е доста тесен и зад завоя към нас изскача огромен камион. Кой би очаквал камион по пътя към плажа! Шофьорът възмутено размахва ръце и се чудя какво, по дяволите, прави на този тесен път. Може би е решил да поплува на път за Атина, кой знае ?!
След като минем покрай камиона, огромно черно куче изскача от нищото и преследва колата ни доста упорито. Имаме късмет, че не сме пеша или с колело, това чудовище може да ни изхаби по дяволите! Това мигновено ми напомня за популярния видеоклип в Youtube за колоездач, който се вози по черните пътища в Гърция и влиза сред глутницата от около 12 полудиви овчарски кучета ... Според мен, когато става въпрос за такива диви дестинации, най-добре е пътуване с кола!
Плажът не е супер популярен, нито райско място за плуване, но гледката към целия Малийски залив е невероятна. За съжаление в момента, в който паркираме на пустия пясък, от нищото се появяват 2 къмпингари и още няколко коли, пълни с туристи, нетърпеливи да се насладят на плажа. Идиличното настроение е разбито на парчета.
След като направихме първото си посещение на плажа и готови да продължим към Атина, с радост се връщаме на магистралата и там се сблъскваме с ОГРОМЕН проблем с Landcruiser, който се надявах да ми бъде верен автомобил през цялото пътуване по черните пътища на Пелопонес! Преминаването от първата към третата предавка на автоматичната скоростна кутия е добре, но след това колата започва да върти и не превключва нормално на 4 -та и 5 -та предавка. Ами сега??!! Спирам в аварийната лента. Изключвам двигателя, включвам го отново и след това започвам да шофирам, надявайки се да е временно. Едно и също нещо! Двигателят реве ужасно, а скоростомерът едва достига 90 км/ч. Не можем да обиколим Пелопонес по такъв начин!
Град Ламия е на около 50 км оттук, затова решавам да влача колата там и да видя какво може да се направи с местните сервизи. За мое щастие, на входа на града има сервиз на Toyota, където те приемат проблема ни много сериозно и незабавно проверяват, но за съжаление след проверка на нивото на маслото в скоростната кутия и разпределението, механиците се приближават до мен с тъжни лица, вдигат рамене и обясняват, че нямат необходимото оборудване за извършване на ремонта. Според тях проблемът може да се окаже доста сериозен и вероятно ще отнеме поне 1-2 седмици, за да бъде поправен! О, ужасът! Обаждам се на моите механици в България, но никой не може да дава съвети от разстояние, защото причината за провала не е много ясна. Сблъсквам се със следните алтернативи:
- хващам веднага обратно пътя към България и пътуването се проваля (повечето резервации вече не могат да бъдат отменени, така че все пак ще ги платя и трябва да измина около 600 км обратно до дома, без да знам дали ще мога да стигна до София)
- Зарязвам колата в Ламиа, взимам кола под наем, довършваме си пътуването както е по план и след това мисля как ще се прибирам до България.
Повече клоня към втория вариант (Наистина мразя да се откажа от ясна цел и планиране, вече в движение), затова започвам да търся кола под наем в Ламия. В петък е рано следобед, всички налични коли вече са наети и няма толкова много офиси за коли под наем в Ламия. Обаждам се няколко пъти във Волос и след 4-5 отказа ми предстои да се примиря с вариант 1, когато Херц ми потвърди, че имат безплатна кола. Страхотен! Предлаганият от мен Fiat Panda не е точно еквивалент на Landcruiser, но е по -добър от пълния провал на пътуването.
Обратно във Волос
Скачам на куца коня и се отправям обратно към Волос. Тази опция е за предпочитане, провалилият се джип ще бъде на 100 км по -близо до родината. Тъй като Херц има сиеста от 14:00 до 17:00, трябва да изчакаме няколко часа във Волос, за да отворим отново офиса. Намирам обществен паркинг, който е безплатен от 14:00 до 07:00 часа на следващия ден и паркирам там, докато намеря подходящ платен и охраняем паркинг, за да оставя колата за 1 седмица. Лошо е навсякъде! Средната цена е 80-90 EUR за 7 дни. Тези момчета не са шегаджии! Приемам съдбата си, тъй като нямам толкова много възможности за избор.
Правя още няколко разговора с автоексперти от родината и става ясно, че е препоръчително да се върнете у дома със скорост около 70 км/ч, за да не надвишавате 3000 оборота в минута. Обратното пътуване ще отнеме доста време по този начин, но ще помисля за това, когато му дойде времето. (Благодаря на KS за незабавна обратна връзка и безценен съвет)!
С Herz изясняваме условията сравнително бързо-компаниите за rent-a-car и особено ужасните истории от интернет на ужилени туристи винаги успяват да ме убедят да направя пълна застраховка, така че дори и най-евтината версия на кола под наем редовно ми струва около 100 Евро на ден. Прехвърлям багажа от Landcruiser, паркирам го безопасно и потегляме към Атина.
Преминавам участъка Волос-Ламия за трети път днес в рамките на последните 3-4 часа. Вече го знам наизуст и гледката към Малийския залив от магистралата по -скоро ме дразни. Фокусирам се върху пътя и управлението на малката бяла прилика на автомобил (отсега нататък ще го наричам Мъничък), който ще карам през следващите 2 км. През следващите няколко дни ще трябва да свикна с динамиката, ръчните предавки, ниското шаси.
Газ към Атина
На скоростомера са отбелязани 210 км/ч максимална скорост. Тези хора от Фиат имат ли мозък??!! Кой би шофирал с подобен дребосък със 140 км/ч, камо ли с 210 км/ч.
Няколко неща, в които се убеждавам, докато бях по пътищата на Пелопонес, карайки за пореден път в живота си миниатюрна кола под наем:
- По -ниският разход на гориво и по -ниската наемна цена ТОТАЛНО не могат да оправдаят X пъти по -лошата умора при шофиране и рисковете за малкия автомобил.
- Всеки наклон, особено в планинските проходи (а в Пелопонес има много такива), изисква сериозно боравене и превключване на ниски предавки и дори тогава доста често пълзите нагоре със скоростта на мравка.
- Ветровитите участъци са КОШМАРНИ! По магистралата през Коринтския провлак имаше силни ветрове и колата се оказа супер нестабилна
- НИКОГА не можете да шофирате близо до максимално разрешената скорост, просто защото малката кола е твърде слаба. Това увеличава времето за пътуване с около 20% и съответно генерира същото допълнително количество умора при шофиране
- В почти 80% от случаите НЕ можете да спрете на банкета за още една уникална снимка на панорамата наоколо, защото оборотите в Гърция винаги са на около 5 см под нивото на пътя и винаги са чакъл, а не асфалт. С малкия, нисък и деликатен бял миниатюрен автомобил, който ще премине през много подробни проверки на шасито, когато го върнете в офиса на Херц, просто трябва да пропуснете повечето гледки или да слизате и да се връщате на пътя толкова бавно и внимателно, че рискувате да бъдете ударени от друга кола през цялото време. С Landcruiser Тъкмо се ВРЪЩАМ ОТ И ВЪРНАМ на пътя без много да се замислям, независимо от условията.
- Почти винаги трябва да оставяте колата за през нощта на охраняем паркинг или да внимавате много къде и как паркирате, за да не я намерите на следващия ден с неприятни следи от маневри на други шофьори. За паркирането в Атина бяхме изрично предупредени от Херц: „ТРЯБВА да паркирате на охраняем, покрит паркинг!“
Пътуването до Атина е живописно, почти през цялото време карам по северното, а след това и по южното крайбрежие на Малийския залив. Вероятно съм пропуснал много възможности за снимки, но поради късния час карам в здрач и по -късно на тъмно, така че не са възможни снимки. На някои места магистралата е в ремонт, но участъците са добре маркирани с огромни мигащи светлини, които се виждат от километри, така че е невъзможно да се блъснете в строителната техника. А ремонтът върви през нощта. Не знам дали това се дължи на срокове, ужасните жеги през деня или по -високите нощни цени, но е факт, че ремонтът върви с пълна сила.
Наближаваме Атина и трафикът става все по -интензивен, нови ленти и нови потоци автомобили се увеличават от трафика отвсякъде, има постоянни отклонения тук и там. Градът е огромен! Влизането в центъра на града е пълен кошмар. Петък вечер е, почти 22:00 ч., А мотоциклетисти, колоездачи и таксита препускат покрай нас от всички посоки. Защо тези хора вече не са в таверните! Къде отиват??!! Някои улици са временно затворени с полицейски барикади. Прочетохме в новините, че ще има протести срещу идеята за задължителни ваксинации срещу COVID-19 в Атина. Влизаме все по -навътре в центъра и улиците стават все по -тесни, а мотористите все по -нагли.
Кълна се, следя постоянните актуализации на GPS навигацията, която преизчислява маршрута за всяка полицейска блокада и бавно напредвам към крайната точка- Хотел Zappion, който се оказва със същото име като този на много известна сграда в центъра на града.
Хотелът ни информира по време на процеса на резервация преди няколко дни, че наблизо има паркинг, с който Zappion работи с отстъпка - случайно се озоваваме точно пред него, докато се промъкваме през тесните улички, пълни с паркирани коли и спрете на бариерата с облекчение. Щастлив съм да оставя колата тук за два дни и смятам да я взема само когато дойде време да излезем от този ад на шофиране и да се отправим към следващата точка от нашето пътуване.
Служителят от нощната смяна в хотела е супер професионалист, с добре премерена комбинация от учтивост, ирония, самоирония, критика към правителството и всичко останало, което влиза в златната формула за добър хотелиер. Оставяме багажа в стаята и тръгваме на нощна обиколка из центъра на Атина. Според уверенията на рецепциониста е напълно безопасно, нищо че е почти 00:00 ч.
Спускаме се по бул. Vasileos Konstantinou, покрай ярко осветения Kalimarmaro (стадиона Panathenaic – единственият в света стадион изцяло от бял мрамор), и вляво от нас на хълма светва Партенонът.
След това се отправяме към Националните градини. Неистовият трафик продължава дори в този късен час, така че пресичането на булеварда трябва да се извършва само на светофарите!
Успяваме да видим почти всичко, което трябва да се види в тази част на центъра на Атина - стадионът „Панатенаик“, галерията „Запион“, колоните на храма на Зевс, арката на Адриан и разбира се Партенона в далечината, всичко това от тях добре осветени от прожектори.
Обратно в хотела за заслужена почивка, защото утре ни очаква дълъг разходка.
