Ден 1 - София -Волос. Пълен стомах - празен фотоалбум
След много планиране решавам първата ни нощувка да бъде във Волос. Намира се горе-долу на половината разстояние от София до Атина, голям пристанищен град, с добър избор от хотели, има какво да се разгледа за няколко часа – най-вече XNUMX църкви, голяма част от които се намират на пешеходно разстояние от центъра.
Още с влизането от магистралата Волос създава впечатление за много голям град. Въпреки че населението е едва 115 хил. жители, поради липсата на високо строителство (както е типично за повечето гръцки градове) градът се е разстлал на сериозната площ от 108 кв.км. За сравнение София със своите 1.5 млн. население е с площ от 492 кв. км.
Уличното движение е добре организирано, с множество сфетофари, кръгови кръстовища и ясно обозначения на забранените улици, но типично за по-големите гръцки градове е доста френетично с всичките му мотористи, таксита, камиони за доставки, мини коли с нахакани шофьорки, като всеки бърза нанякъде (нетипично за гърците, които по принцип не си дават зор за нищо, но щом се качат зад волана веднага придобиват спешна нужда да стигнат за където са тръгнали максимално бързо). Всеки от участниците в движението маневрира без особено да се тревожи за сигнализацията, спира където му падне и те заобикаля отляво, отдясно, отпред… Забележително обаче без да прибягва до клаксон толкова често, колкото аз очаквам при подобно щуро придвижване. Съвсем скоро на фона на движението в Атина, това тук ще ми се стори направо мудно, но по темата след малко.
Районът около пристанището е много приятен за разходка, с пешеходна алея, подобна на тази в Солун, като вместо с кула, завършва с църквата “Св. Св. Константин и Елена”.
Зад нея има малък парк с няколко модернистични скулптури на стилизирани дървета, църквата “Св. Троица”, а след тях – градски плаж и няколко таверни, сред които най-известната и най-старата Aúraв която имаме удоволствието да обядо-вечеряме. Таверната е основана, както пише над входа й, през далечната 1883 г., което дава повод за много носталгични ревюта на местни жители в Google Maps.
Моето желание да снимам по-известните църкви във Волос при максимално подходяща светлина ни изигра лоша шега, защото сядаме прекалено рано в таверната (преди да изнесат масите на плажа) и тръгваме твърде късно (когато светлината вече e доста оскъдна и изпускам т.нар. “златен час” на фотографите).Все пак успявам да направя няколко снимки на “Св. Св. Константин и Елена” и “Св. Троица” с последните слънчеви лъчи, а митрополитната “Agios Nikolaos” си я снимам направо под светлината на градското осветление, защото вече е станало напълно тъмно, докато се придвижим до нея.
Мястото ни за нощувка - хотел Nefeli. Добро съотношение цена / локация и хубава гледка към съседните покриви и тераси от 5-ия етаж. Разполагат с миниатюрен паркинг наблизо в супер незабележима уличка (наложи ми се да врътна два широки кръга по съседните улици, преди да я улуча), където с голяма кола трудно се влиза и трудно се излиза, но пък струва 6 EUR на нощувка, спрямо двойно по-скъпите паркинги по пристанището, с които за съжаление ми се налага да се запозная още на следващия ден.
