Автори и книги за българските мегалити

Любомир Цонев

Любомир Цонев е роден през 1954 г. в София. Завършил е Физическия факултет на Софийския университет. Работи в Института по физика на твърдото тяло към БАН. В момента заема длъжността ст.н.с. II степен, има научна степен доктор по физика. Работил е в областта на интегрираната оптика, дифракционни решетки, термотропни течни кристали, луминесценция.

От 2003 г. мегалитните паметници в България привличат вниманието му като хоби. От 2009 г. поема инициативата за овладяване и прилагане в България на фотолуминесцентния метод за датиране в археологията (печена керамика и мегалитни предмети) и геологията (геоложки образци). Методът е предложен във Великобритания през 1970-те години на миналия век, но не се прилага в България.

Цонев е един от основателите на проект Балканските мегалити, заедно с Димитър Колев от Института по астрономия към БАН.

Книги и публикации

Мегалитите в България (BG)

Мегалити и други старини (BG)

Мегалитни строителни техники в класически тракийски сгради (ENG)

Архо Астрономическа хипотеза за подземния храмов кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко (BG)

Карел Вацлав Шкорпил

Карел Вацлав Шкорпил (на български: Карел Вацлав Шкорпил; 15 май 1859 г. – 9 март 1944 г.) е чешко-български археолог и музеен работник, заслужен заедно с брат си Херман за създаването на тези две дисциплини в България.

Роден в град Високе Мито (тогава Хоенмаут в Австро-Унгария, сега част от област Усти над Орлици, област Пардубице на Чешката република) на 15 май 1859 г., той завършва гимназия в Пардубице, преди да завърши Карловия университет и Техническия университет в Прага. През 1881 г. се премества в тогавашна Източна Румелия (от 1885 г. обединена с Княжество България), за да работи като гимназиален учител в българските градове Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна ( 1888-1890, 1894-1915) и Велико Търново (1890-1894). От 1894 г. Карел се установява за постоянно в пристанищния град Варна на Българското Черноморие, където основава Варненското археологическо дружество през 1901 г. и Варненския археологически музей през 1906 г., на който е директор от 1915 г. до смъртта си. Бил е и учител и преподавател във Военноморското училище и търговското училище.

Като млад учител Карел Шкорпил започва да се интересува от археология. В повече от 50-годишна кариера той публикува около 150 произведения, независимо дали като единствен автор или в сътрудничество с брат си, включително 30 на немски, руски и чешки език, посветени предимно на България. Открива и ръководи разкопките на средновековните български крепости в Плиска, Преслав и Мадара; той открива и праисторическите къщи на кокили във Варненското езеро, наред с други. Член на Българската академия на науките и Българския археологически институт, той загива във Варна на 9 март 1944 г. и е погребан сред руините на старата българска столица Плиска.

Всички проучвания на братя Шкорпил са самофинансирани, а всички открити паметници са запазени в България. Улицата във Варна, където се намира къщата им, и черноморското село и морският курорт Шкорпиловци са кръстени на братята. Ледникът Шкорпил в Антарктида е кръстен на Карел Шкорпил.

 

Книги и публикации

Димитрина Митова-Джонова

Димитрина Митова-Джонова е български историк и археолог, професор. Родена е в София през 1924 г., където завършва основно, средно и висше образование. Родителите й са от село Бераинци, община Трън. След като завършва СУ „Климент Охридски” през 1948 г., специалност история и втора специалност класическа филология и двугодишна специализация по антична история и археология, работи във Видинския и Свищовския археологически музеи, а по-късно и в Националния институт. за паметници на културата. Проф. Митова-Джонова завърши земния си път на 19 март 2015 г. в София.
Димитрина Митова-Джонова работи активно през 1970-те, 1980-те и 1990-те години на миналия век в областите Перник и Плевен. Тя е откривател на култовия храм-кладенец край с. Гърло през 1972 г., който според нея е най-старата известна сграда в България.
Нейната работа Протосардинска култура нураги. Яхавизмът и християнството „засяга широк кръг от проблеми на нурологията и надхвърля проблемите на палеобалканизма и тракологията. Анализът на богатата научна документация и нейните познания при аутопсията на културата Нураги проф. Джонова прави качествено нова интерпретация на много от паметниците и явленията на тази протосардинска култура и за първи път обяснява много от нейните митове чрез призма на Стария завет.

Книги и публикации

Валерия Фол

проф. д.м.н. Валерия Фол е траколог, преподавател в УниБИТ и ръководител на Института за изследвания в областта на организацията, управлението и опазването на културно-историческото наследство.

Валерия Фол завършва Историческия факултет на Софийския университет със специалност Стара и средновековна история и втора степен по философия през 1976 г. Доктор по история на изкуството от Института по история на изкуството на БАН (1986 г.) . Става старши научен сътрудник II степен в секция „История” на Института по тракология на БАН през 1994 г. Бивш преподавател в катедра „Източни и средиземноморски изследвания” в НБУ.

Книги и публикации

Зарежда се ...
Искате ли да научите повече?Моля, абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте актуална информация, когато публикуваме ново съдържание

Разгледайте пътеписи, фото и видео галерии и повече информация за българските мегалити

BulgarianEnglish